Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана от многобройни прости и многократни спектрални линии — това е образният език на невидимия атом, неговата символична проява чрез светлинните краски
Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда“ кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове“ на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свет на атома при поглъщане не енергия отвън и т. н.
С една реч, по една видима за окото проява — спектъра, физикът следи за онова, което става вътре в невидимия атом.
Е добре, по същия начин и един мъдрец кога следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри“ човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи спектри, това е спектъра на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология“.
По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н.
И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло.
Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.
Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача.
Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина.
В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре.
Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо.
Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания.
Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“. Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на светлината.
